Забавите — биват официални и семейни. Естествено е, първите да бъдат по-издържани, с по-изискана програма и изпълнение, изнесени в по-голям салон, пред по-специална публика, за което следва да направим и известно предпочитание на по-способните деца. Подобни забави се дават на някой патронен празник с известна благотворителна цел, където имаме амбицията да задоволим публиката, да оправдаем входа и да покажем възможностите на детското изкуство.
Друг е въпросът с втория вид — семейните забави. Те се уреждат, обикновено, при родителски срещи или чайове, за Коледа, Нова-година, първи март, Великден, някой друг празник или за края на учебната година. Подобни забави се изнасят в учебната стая или в училищния салон, пред по-тесен кръг хора — родителите и близките на децата. Програмата бива по-обикновена и вземат участие всички деца. Семейните забави се изнасят по-естествено и са голяма радост за родители и деца.
Детските забави, каквито и да са те, могат да бъдат съпроводени с редица мъчнотии и неудобства, които водят децата и учителката до преумора. Учителката бърза да репетира, децата се отегчават, настроение няма, а времето минава и всичко това създава нервна атмосфера. За да се избегне това, добре е предварително да се справим с времето и обстановката, при която ще изнесем забавата: номерата трябва да бъдат лесни, ефектни, с интересни костюми, разнообразни, отговарящи на детската възраст и сценична обстановка. За малка сцена или стая излишно е да готвим сложна програма, — тук ще имаме успех с малки и прости, но ефектни номера. Една драматизирана приказчица, един балет на звездички или на снежинки, изнесени с чувство, с прости движения и с ефектни костюмчета можем да считаме за твърде добри номера. Не е зле, независимо дали готвим забава или не, да използуваме създадените детски интереси и при случай да научим известна драматизация, или в часа по ритмика да вземем няколко стъпки, които в последствие да комбинираме на балетче. По този начин ще имаме на разположение, за всеки случай, няколко готови, изживени и улегнали номера, при които лесно можем да прибавим няколко нови и тогава с малък труд ще можем да подготвим забава с голям успех. Изобщо, децата обичат забавите, обичат и да участвуват в тях. Полезно е да им даваме възможност по-често да се проявяват, като им устройваме забавления за обща радост. Официалните забави могат да бъдат по възможност по-редки.
Изложбите са- друг вид извънредни събития. Децата обичат да рисуват, да моделират, да режат и да шият. Едни по-малко, други повече — всички могат да работят. Всяко дете нарежда в шкафчето си всичко, каквото е могло да изработи през годината. И ето как, неусетно, за радост, за поощрение и общо съревнование, бихме могли да предложим на децата да се уреди в стаята изложба-базар от изработени предмети, от рисунки, само от моделирани предмети, или само сезонна изложба, напр. есен, зима и пр. Естествено е, децата, да знаят по от рано и да се подготвят, т. е. да работят по-внимателно и амбициозно. Всичко изложено трябва да бъде само детско. При организирането и подреждането на последната вземат участие децата и майките. Този контакт с родителите е от голямо значение, последните могат да ни бъдат полезни при много случаи. Подреждането на изложбите трябва да стане много внимателно, с вкус и маниер. Предметите могат да бъдат наредени по вид или комбинирани, напр. в един ъгъл да наредим зеленчуковата градина със зеленчуци от глина, с дръвчета от картон, с нарисувана река, с колибка от клечици и т. н. или в пясъчника ще композираме влак от кутийки, траверси от картон, мост и тунел от тухлички, гара от картон, градинка от изкуствени цветя, кантонери от резба и т. н. По този начин можем да наредим селски двор, село, магазинчета, лозе, градинка и пр. Предполага се предметите да се продават. Цените им трябва да бъдат по-умерени. През време на изложбата може да дежурят група деца, а същевременно на една-две масички може да има и демонстрация — самите 'деца да работят.
Подобни базар-изложби могат да се уреждат при известни случаи, празници или сезони. Тук всяко дете може да види своите собствени сили и да ги сравни с тези на своите другарчета. Подобни изложби ще развият у децата съревнование, амбиция, творческа дейност и цел. Не е излишно да подчертаем още веднъж, че всяка детска изложба е ценна дотолкова, доколкото ни представя самостоятелни детски работи. А такива ще имаме тогава, когато даваме на децата възможност да работят повече и при това работа, която е по силите на възрастта им. Смешно и наивно е да хабим време и материал и да работим ние, за сметка на децата. Малка помощ от време на време за поощрение е полезна, но не и повече.
Това, което могат да изработят малките деца, е предостатъчно. Наш дълг е да умеем да ги упътим, да ги насърчим и да им дадем възможност да работят, като се грижим за навременното набавяне на материала.
Тържества, празници и народни обичаи. — С голяма радост децата изживяват всеки по-специален случай. А такива бихме могли да им създадем доста. Още в началото на годината, на 22 септември, ще изпратим лятото и ще посрещнем пъстроцветна царица Есен със сладките плодове и веселата песен на Вятърчо. На 28 септември е празникът на земята — имаме богати възможности да възпеем колективния труд и да илюстрираме разни производства. На 22 декември ще посрещнем дядо Мраз и баба Зима, на първи март — баба Марта, а на 22 март — царица Пролет. Това са дни, които могат да останат паметни за децата, стига да умеем да ги заинтересуваме, а това ще стане лесно, като подчертаем някои по-характерни моменти за случая: напр. за 22 декември ще облечем децата като дядо Мраз и баба Зима, около тях ще хвърчат снежинки — памучета или книжки, приготвени за целта. Група деца ще пеят зимни песни и ще се пързалят с шейни и кънки. Врабченца ще търсят трошици, цветенцата ще спят и т. н. според детския интерес. Ще. представим пред децата най-характерното за различните случаи и сезони. А ето че пристига и царица Пролет с цветя, слънце и весели игри. Защо ли пък да не си устроим празник на първите снежинки, празник на кокичетата, на маргаритките или на всички пролетни цветя ?
За разнообразие и обща радост, може да се устройват концерти, Срещи с родителите, гостувания на другарчета. От друга детска градина, поканване на някои детски писатели, музиканти и др.
Приятни събития за децата са празниците.
А как ще отпразнуваме Нова година, Коледа, и 14 януари — Васильовден? Няма да забравим, разбира се, и 3 март, Освобождението на България. Ще говорим и ще пеем за свободата, ще си дадем парад, ще поздравим българската славна армия, и т.н., ден на майката, 12 май—ден на детето. Самите деца ни подсещат най-добре, те ще ни помогнат и при самото уреждане на тържествата около всички тези празници. А на Гергьовден няма ли да навържем люлки ? Идва Св. св. Кирил и Методи; идват и редица именни и рождени дни на децата — ето едно богато изобилие от извънредни случаи, удобни за обща радост, за приятно разнообразие и полезно забавление.
С удоволствие ще напомним и за хубавите народни обичаи, па които трябва да научим Децата. Кой не знае веселите Коледни обичаи на бъдни вечер, кое българско дете от народа не е коледувало? Кой не е сурва-кал и кой не си е чупил късмета от питата на Нова-година ? Връбница, Лазаров-ден, великденските обичаи — боядисване яйца, месене козунаци, гергьовските люлки, тегленето и още много хубави народни обичаи изпъстрят българския бит, с които можем да запознаем децата като с приятни извънредни събития, за които вече споменахме.
С казаното до тук относно различните видове извънредни събития само напомняме за богатите възможности, като оставяме всяка колежка свободно да се справи с условията, интересите и средата, в която работи, за да може да даде не шаблон в .работата си, а живот, ентусиазиран творчески живот, изживяна радост, естествена и спокойна работа.
Всеки ден, изживян с радост, е празник за децата. А най-щастливо растат тези деца, за които всеки ден е празник!
Без да лишаваме децата от радост и красота, без да пренебрегваме идейността в празниците, време е да ги поставим на по-реална основа. Най-често те крият природна мъдрост или природни истини, които ще дадем на децата, но вече без лъжа. Беше в^ме, когато децата вярваха в дядо Коледа. Но днес 80 процента от тях питат: истински ли е, защо му е от вълна брадата и пр. (говоря от- личен опит). Истинският прогресивен учител знае, че детето расте и живее в играта и радостта. Но той знае и да му даде нуждното без лъжа и фантастични заблуждения.
Не е място тук да изброяваме значението на всичките празници, но не можем да не кажем по няколко думи специално за Коледа и Великден, които свързват децата от детската градина с много дейности и много радост.
Коледа ни довежда до спомена за рождението и живота на Христа' учителят на мира и правдата. При този спомен ние повишаваме съзнанието си, освежаваме духа си по пътя на духовното растене. Приготовленията и самото тържество на празника идват като приятно вдъхновение за хората.
Приведен до езика на децата, тоя празник се изразява в посрещане на дядо Коледа. Червената му дреха говори за жизнената радост, която ни носи той. Бялата му брада е израз на мъдростта, а коша с играчки — това е наградата, която получават добрите деца. Дългият път и далечната страна, откъдето пристига дядо Коледа, достатъчно, ясно ни разкриват символичния му образ. Елхата, най-трайното и издръжливо дърво, украсено с блестящи играчки, ни разказва за трайната радост и красота, която ни носи доброто. Коледуването е другарско пожелание за дълго добруване. И всичко това ни донася идването на мировия учител Христос, между хората.
Великден е денят, в който е възкръснал този, който остави живото слово между хората. Дали вярваме във физическото възкресение на Христа е въпрос на разбиране, обаче същността на празника ни подчертава — възкресението и вечния живот на неговото слово и неговия идеал, който заживява в сърцата на всички негови последователи.
Забавните обичаи около празника: месене козунаци, боядисване яйца, ходене на черква и пр., идват да подкрепят дадени вярвания.
Няма защо да минаваме в крайности. Ще готвим и ще посрещаме дядо Коледа, баба Марта или Мартичка. Ще творим, ще се радваме и ще живеем с красивата фантастичност на символични образи обаче без лъжа.
Фантазията, радостта, лекотата и подробните украшения ще бъдат красив фон в работата ни.
Нещо повече. Истинският възпитател не чака броените празници през годината, за да създаде радост на своите деца-ученици. Той сам умее да направи от всеки ден празник, изпълнен с идейна творческа радост и реална красота.
